Пример за единство между роми и българи, и за това как си помагат, мога да покажа в днешната статия, която имам благодарение на децата от "Клуб-медии" гр. Монтана. Нели Василева постоянно ми предоставя тяхна информация, която те изготвят и мога да публикувам в моя сайт. Те също работят по въпроса с толерантността и езика на омразата. В тази статия, ще ви предоставя информация за толерантността, за която децата от "Клуб-медии" ми помогнаха и подготвиха. На проф. Албена Танева, има върху какво да се замислим нормалните почтени хора.
"Едно счупено стъкло отеква пореден ден в пространството на нашето публично внимание. Първо се появи в социалните мрежи. След това последваха репортажи в официалните медии. Счупен е прозорец на храм. Счупен е демонстративно. През деня. В специален ден за евреите – техният шабат и то по време на молитва. Счупен е от млад мъж, който съвсем необезпокояван хвърля камъни по прозорците на синагогата. Записът от камерите за наблюдение, който също така бе показан по телевизиите разкрива напълно отчетливо ситуацията, поведението, действията. Както на нападателя, така и на околните. Той, нападателят, осъществява нападението си. Те, околните, го подминават с безразличие. Според известната мъдрост, за да се случат в дадено общество лоши сценарии, не е важно лошите да правят нещо. Достатъчно е добрите нищо да не правят. Достатъчно е да отвърнем глава от уродливите надписи, все по-нагло крещящи от фасадите на нашите градове и села. Достатъчно е да подминем провокациите, когато с повод и без повод анонимни шестват необезпокоявани в публичността на нашите градове. Те предизвикват, ние търпим. Свикваме с лошото малко по малко. А нима няма как тези знаци да изчезват веднага след появата си? Ако има воля това да спре, ще се намери и начин това да се случи. Изкушавам се да припомня, че не много отдавна, само преди 80 години, в условията на чудовищните мащаби на антисемитизма в Европа, чийто флагман е националсоциалистическа Германия, в София излиза една книжка с интервюта на 60 видни личности от България, споделили своето мнение относно расизма и антисемитизма. Въпросите са им зададени от журналиста Буко Пити. Следваща публикация ще започна с такъв цитат. Днешните наши кумири, големите имена на българи, с които се гордеем, не са били антисемити. Не са били тесногръди хора. Завещали са посока, към която си заслужава да се придържаме, за да запазим себе си. Може би много сънародници днес биха могли преди да татуират ликовете им по телата си (може би вместо), по-добре да запечатат в умовете си техни думи и мечти, които са сътворили уважаваната днес България. България на достойни и почтени хора. България, която е била място за всички. И тогава, когато вирусите на предразсъдъците и омразата са били инфилтрирани с решенията на тогавашните ни първи мъже, моралът на мнозина е издържал изпитанията на времето. След тази обширна интродукция напомням, че всеки ден можем да публикуваме по един важен цитат, който заслужава да бъде прочитан. Нека бъдат четени отново и отново в тези люшкащи се времена. Нека нездравите помисли довели по незнайни причини един млад мъж пред стените на храм не за да го почете, не за да отдаде уважение на хората, за които този храм е мястото да излеят душите си, а за да го предизвика и унижи, бъдат посрамени от думите на големите личности на тази страна. Нека прочетат поне едно изречение на тези хора, които в епоха на по-големи изпитания бяха на висотата на морала и застанаха със своите имена зад своите думи. Всеки ден по един цитат. Думи срещу камък. Думите винаги са били по-силни. Думите на съзидание са по-силни от „мъжествения“ акт на хвърления камък. Дано звукът от това счупено стъкло отекне в мислите ни, за да се огледаме. Да погледнем отраженията си в парчетата на това счупено стъкло и да проумеем, че всеки път, когато сме подминали знак или дума на обида е било началото на разпадналия се образ на всеки от нас поотделно и на всички ни като общество, което може да изпитва гордост. Защото не стига гордостта да е в миналото. Тя трябва да има своите причини и в настоящето. Каквото и да е то, ние всички сме на ход, за да оправим този разпаднал се образ в приветливо лице на нормални почтени хора, които се гордеят с нещо повече от големината на жилищата си, кубиците на автомобилите си и блясъка на моментното си охолство. Нека звукът от счупеното стъкло е звук за опомняне. Има от какво." |
Истории, които могат да променят света!
АрхивКатегории
All
|