Млада и активна, успешна и позитивна. Тя е на 17-години и за тези, 17-години тя прави много неща, които могат да бъдат-добър и мотивиращ пример за много от нейните връстници. Това е Еви. Живее в село Галиче в близост до град Враца. Еви е активна участничка в дейностите на Младежка Фондация-"Арете" и не само. Постоянно взима участие в добри инициативи, прави много полезни и хубави неща не само за себе си. Относно това, което прави и разказа за себе си ще прочетете по-долу. Живея в село, където всички се познаваме и когато бях малка си мислех, че никой не знае за произхода ми за това няма да казвам, ще си мълча. С времето пораснах и разбрах, че няма смисъл да казвам каквото и да е. Всичко се знае в село. Уча в СУ „Христо Ботев” село Галиче. В училище лично към мен не съм усещала дискриминация. Винаги съм била от добрите ученици в класа. Българчета, ромчета от малки сме си приятели и всички имаме еднакви възможности пред себе си. Дискриминация, обаче има, когато говорят за по-изостаналите ученици и въобще хора. Когато се говори за човека от към етнос, тогава се усеща разделението. Но бих казала, че дискриминацията в село не е толкова фрапираща. Това е една от целите ми - ние да се сплотим, да се приемем, да се развиваме, като личности и да работим за процъфтяване на село Галиче. Смятам, че процъфтяването ще се случи, чрез Сдружение „Роден двор” - неправителствена организация с обществено полезна дейност. Основната цел е иницииране и подпомагне дейности - свързани с опазване на околната среда - обучения, развлекателни дейности, реализиране на местните нужди и инициативи на населението. За почти година от създаването му смятам, че селото ни се събужда. Инициативите получават позитивни отзиви, хората се радват. Това ме прави много щастлива. Бих казала, че съм свръх активна, но това не пречи да се образовам и да се подготвям за матурите. Доброволец съм в Сдружение „Първи Юни”, Младежка Фондация „Арете”, Международната награда на Херцога на Единбург и съм член на Младежи Общински парламент град Бяла Слатина. Участвам в извън класна дейност в училище насочена към природата и екологията. Ходя на народни танци към фолклорен ансамбъл „Галишки фукли”. Вдъхновявам се, когато пътувам, за да се срещна с различни хора борещи се за своя или обща кауза. Последното такова пътуване бе на Регионална среща на здравните медиатори в Пловдив, където се срещнах с невероятни роми - медиатори, които работят в своята общност и правят малки стъпки, но с голямо значение. Промяната е трудна, но не и невъзможна. Щом има един осъзнат, то те ще се увеличават във времето. Присъствах на срещата по повод кампанията Ambassador for a day по инициатива на British Embassy Sofia. В кампанията участват 12 жени-посланички в София, 12 Неправителствени организации, лидери и 12-те финалистки, една от който съм аз. За мен е важно да се развивам и да не спирам, защото неразвиващ се човек е просто съществувщ. Искам да следвам Международни отношения в Софийския университет. Искам да правя големи, важни неща. Важно е образованието, важно е да бъдем осъзнати хора. Най-вече хора! Често чувам как в чужбина е много
по-добре от тук. Обаче това, което се случва е че едни хора тук не спазват закона, но когато заминат някъде тези същите хора спазват закона! Нищо няма да се промени, ако ние сами не предприемем действия. Всичко, от което се оплакваме е последствие от нашите действия осъзнати или не. Мечтайте и вярвайте, както в себе си, така и в мечтите ви. Ако нещо не ви харесва, не чакайте! Действайте и го променете! Живейте пълноценно! Оставете интересни и вдъхновяващи истории, и светло бъдеще за следващите поколения. В момента чета „Моят път към истината“ на Махатма Ганди, който казва следното: - „Бъди промяната, която искаш да видиш в света.“. Обещах си да правя онова, което обичам, и да обичам онова, което правя. Няма нищо лесно, но ако се потрудиш и отделяш по малко време всеки ден за мечтата си, то тя ще се сбъдне, защото няма нищо невъзможно. |
Това е блогът на различните. В него аз ще ви представя-развиващи се ромски деца, които вървят по пътя към успеха. За съжаление има такива успя ли, грамотни ромски деца, които крият факта, че са такива поради страха да не бъдат дискриминирани от свои съученици. Много рядко виждаме някоя българска медия да пише за развиващи се, образовани роми, а има и такива. В този блог точно това е моята цел да покажа, че съществуват и има такива деца. Деца, които мечтаят, плащат цена за своя успех и се лишават от едно, за да постигнат друго. Горда съм да пиша и покажа, че има много процъфтяващи и развиващи се хора от ромски произход и ние не сме само онези тъмно кожи хора, лишени от морални и културни ценности, които най-често не плащат месечните си задължения. Това е образа на един "циганин" създаден от медията. Но аз ще разчупя този образ!
Личности
All
|