Младежка фондация "Арете" е организация, подпомагаща младежи с висок потенциал, които са ограничени от социални и икономически бариери в България и на Балканите. Те допринасят за развитието на ангажирано гражданско общество и изграждане на ролеви модели в професионални и лични успехи. Тяхната мисия е насочена към изграждането на устойчиви социални мрежи, които насърчават образователни занимания, повишават културата на отговорност към обществото и насърчават наставничеството. Програмите, които изпълняват са насочени към преодоляване на социалното неравенство на ромски младежи, подкрепа за активното им включване в гражданския живот на страната и мотивация за образование. Сега ще ви разкажа за едни ромски младежи. Те са от цялата страна. Наричат ги „посланици на добрата воля.“ Доброволческата мрежа на фондация "Арете" - България е учредена през февруари 2012 г. по инициатива на бивши участници в лагерите за лидерски умения "Заедно напред". Доброволците от мрежата на фондация "Арете" - България се стремят към взаимно подпомагане и лидерство. Те споделят своите умения и опит, участват в реализирането на различни мероприятия на фондацията, предприемат и организират дейности в полза на местната общност, подпомагат свои връстници. От създаването на доброволческата мрежа до края на 2018 г., броят на членовете доброволци е 387, които са от цялата страна. Мнозинството от доброволците към Младежка фондация „Арете“ са младежи, които са участвали в националните лагери „Заедно напред“ и националните лагери за момичета от ромски произход. Членовете на младежката мрежа от доброволци планират и осъществяват инициативи и кампании както на местно ниво, така и на национално ниво. През годините доброволците са изградили местни групи по населени места, които групи имат координатори. София, Кюстендил, Благоевград, Разлог, Пловдив, Монтана, Лом, Враца, Вълчедръм, Плевен, и Бяла Слатина, с. Галиче, с. Дреновец, това са големите и активни структури на доброволческата мрежа. През изминалите месеци доброволците са направили много приноси в своята общност, също така и са получили. В последния един месец по повод 8-ми април "Международен ден на ромите" доброволците на МФ "Арете" репетират усилено за престоящия концерт, с който имат за цел да съберат средства за осигуряването на месечна стипендия през учебната 2019/2020 на трима ученика в 12-ти клас. 9 март Американският университет в Благоевград отвори врати за младежите на "Арете". Ученици и студенти от Разлог, София и Плевен имаха възможност да присъстват и посетят Американският университет. На 28 март, екипът на Младежка фондация „Арете“ гостува в гр. Плевен, в ПГТ „Алеко Константинов“. Там се проведе първата за тази година среща „А сега накъде?“, по програма „Образователен и информационен център“. "А сега накъде?" е мини семинар за младежи в горен курс на средно образование и кандидат-студенти. Десетимата участници в срещата, ученици в гимназиална степен и бъдещи кандидат-студенти, получиха повече информация, къде и как да продължат своето образование във висше учебно заведение в България и чужбина, какви са условията за кандидатстване, кои са и какви специалности се изучават в университетите и колежите в България, какви са възможностите за получаване на стипендия и финансиране на ученето в системата на висшето образование, какви са възможностите за лична консултация в рамките на програма „Информационен и образователен център“. През изминалите години и изминалата 2018 година доброволците от МФ "Арете" в свойте региони посетиха училища и не само, за да помогнат и зарадват с подаръци. Зимата на 2018 година по повод международния ден на доброволеца на датите 4 и 5 декември, младежите направиха мотивационни срещи с ученици. В 136 ОУ „Любен Каравелов“, нашите младежи се срещнаха с учениците от 7 клас. В рамките на срещата, доброволците се запознаха с учениците, които споделиха пред тях мечтите си и намеренията си да учат. Доброволците ни представиха образователни възможности пред учениците свързани с различни видове стипендии, курсове, специалности и възможности за участие в програмите на МФ „Арете“. Младежите споделиха с екипа на фондацията ни, че са останали много доволни от инициативата, защото самите ученици имаха потребността да се срещнат с връстници, които да ги мотивират и насочат. На 5 декември проведоха същата инициатива в ПГ по текстилни и кожени изделия. Там обаче учениците бяха от 11 и 12 клас. Заредени и мотивирани да бъдат посланици образователни възможности, доброволците обмислят да продължават често да посещават учениците в училищата, защото според тях, учениците имат мечти и цели, но няма кой да ги наставлява как да се реализират и какви са начините. И не свърша до тук. На 14 декември, когато навън стана приказно бяло и снежно, нашите посланици на добрата воля стигнаха до кв. Факултета и по-конкретно до Домът на Бенджамин. Там над 130 дечица имат занималня и столова, където се хранят. С празнична програма за малчуганите, песни и игри нашите доброволци прекараха сутринта си там. Освен това успяха да зарадват всяко дете с малък символичен подарък, както и материали за занималнята. Мястото е домът за стари хора в гр. Гоце Делчев. Поводът – Коледа. А това е Назми, доброволец към Младежка фондация „Арете“. Той е на 17 години и учи готварство. Мотивиран от своите съмишленици от последното ни обучение за доброволци, той е тръгнал към дома за възрастни, с мисълта да зарадва обитателите му като им сготви и им покаже вниманието си, грижите и човечността. Менюто му включва различни баници, кексове, питки и други вкусни неща, но тайната съставка беше „добра воля“. Той споделя: „…Цялата инициатива беше много добра и ми достави огромно удоволствие! Да видя усмивки, да усетя топли чувства... това ми изпълни деня с позитивизъм! Прекарах целия си ден там, неусетно изминаха тези часове…беше уникално!“ Какво е доброволчеството за теб? – питаме ние. – „ За мен да си доброволец е да помагаш с каквото можеш без да очакваш изгода, а дейността да ти доставя удоволствие.“ За пореден път доброволци от гр. София зардаваха деца от своята общност.Независимо от множеството трудности и препятствия, с които се сблъскаха, те ни показаха, че несломимият човешки дух и желание са по-силни от всяка трудност, която може да им се изпречи по пътя към постигането на голямата им цел. Нашите скъпи доброволци успяха да зарадват и да направят щастливи 140 деца от ромския квартал „Факултета“.
Докато просветното министерство умува как да затегне мерките за обхват и задържане на учениците от рискови групи в училище, а образователни експерти са по петите на фамилиите от съборените незаконни къщи във Войводиново, за да прибират децата в клас, едно момче от ромската махала на Кочево (община Садово) нищи въпросите от конспекта за „Методика на обучението по чужд език”. 22-годишният Стоян Атанасов е четвъртокурсник по начална педагогика в Пловдивския университет и е в трескава подготовка за изпитите от зимната сесия. От началото на следването е връщан само веднъж за поправка по „Теория на възпитанието” и до момента успехът му е 4.90. След месец заминава за Испания, където ще кара двумесечен стаж в българското училище в Мадрид по програма „Еразъм”. За втора поредна година е стипендиант на Ромския образователен фонд, който покрива семестриалните му такси и учебните материали. Кандидат е и за европейска стипендия. Какъв е пътят от селската ромска махала до студентската скамейка? - „Баща ми е първият човек от ромската общност в Кочево със средно образование, а аз, ако всичко върви по план, ще съм първият с висше. Имал съм късмет да се родя в семейство, което зачита образованието”, казва Стоян. В момента баща му работел в строителството, а майката, която е с основно образование – в склад за замразени плодове и зеленчуци. Насърчаван от своите родители, той изпъква сред връстниците си и завършва с отличен успех ОУ „Васил Левски” в Караджово. Благодарение на извънкласните занимания по български и математика в училище, изкарва петици на националното външно оценяване, което му гарантира прием по първо желание в най-предпочитаната от него гимназия – ПГ по архитектура, строителство и геодезия. Никой от семейството не се възпротивил момчето да учи в Пловдив, макар че съучениците му обичайно продължавали в Селскостопанската гимназия в Садово. Заради високия си успех Стоян кандидатства и печели ромска стипендия, която покрива разходите за транспорт и учебниците. Завършил „Геодезия” с много добър успех и искал да продължи образованието в това направление, но единственият вариант бил Университетът за архитектура и строителство в София, а това било финансово непосилно за семейството му. „В началото имах проблеми с ученици от другите класове, но в момента, в който се доказах, спряха да ме сочат с пръст. Не мога да кажа, че учителите са правили компромиси с оценките заради произхода ми, изпитвали са ме наравно с останалите”, казва Стоян. Тъй като се колебаел дали да учи „Педагогика” или „Публична администрация”, се явил на матури по български и по география и изкарвал, съответно 4.30 и 4.70. Оценките му осигурили вход за Пловдивския университет и така Стоян се озовал първокурсник по „Начална педагогика с чужд език”. Без някога да е ходил на курсове или на частни уроци. „Най-трудно се справих с английския, макар че в университета започнах от начално ниво. Изключително много ми помага гл.ас. Бистра Пощова, която вече четири години ми е като ментор”, признава четвъртокурсникът. На 30 януари му предстои изпит именно по „Методика на обучението по чужд език”, след което по български, по човек и общество и по човек и природа. Надява се да се справи успешно, тъй като в края на февруари лети за Испания. Успях да се класира по програма „Еразъм” за задграничен стаж. На въпрос дали състудентите му го гледат с недоверие, Стоян казва, че дотолкова не го приемат като представител на етноса, че когато седнат на кафе остро критикували събитията във Войводиново или пък 12-годишната ромка, която родила за втори път от приятел на баща си. „Често чувам реплики от рода на: „Ако всички роми бяха като теб, щеше да е песен”. Ако съм стигнал до тук, то е благодарение на родителите ми. Баща ми работи извънредно, за да ми осигурява джобни и нищо да не ми липсва, защото вижда, че се развивам. Няма да забравя как ни наказваше с брат ми, когато се върнехме от училище с лоши оценки. Забраняваше ни да пускаме компютъра и телевизора, но сега сме му благодарни. Много е трудно да се противопоставиш на порядките, особено ако си момиче. Няма измъкване. 100% от ромите в Кочево пращат децата си на училище, макар някои да са изключително бедни и без образование”, обяснява Стоян. Мечтата му е да се върне в училището, в което е направил първите си стъпки, но вече като учител. Директорът на школото в Караджово Красимира Благоева обещала да му подаде ръка, когато се дипломира. 60 на сто от децата там са от ромски произход и Стоян се надява, че в негово лице ще видят добрия пример, ще го припознаят като успял човек и ще заложат на образованието. След като се дипломира 22-годишният младеж има амбицията да запише магистратура „Специална педагогика”, тъй като системата изпитва недостиг на ресурсни учители. „Ако не знаеш къде отиваш, всеки път ще те отведе там”, цитира „Алиса в страната на чудесата” младежът. Садовското село Кочево може да се похвали с още една студентка от ромски произход – Василка Латева, която учи „Контрол и анализ на храните в УХТ”. Средното си образование момичето завършило в ПГ по хранене и туризъм. Братът на Стоян – Йордан Атанасов, се готви за кандидатстудентски изпити, тъй като иска да учи „Информационни технологии”. Въпреки че е завършил актуалната на пазара на труда специалност „Асансьорна техника”, засега удря на камък и не може да си намери работа, затова решил да пробва да сбъдне мечтата си и да учи IT. Специални благодарности за предоставената информация на "Мери-България " и редактора на публикация: Деляна Луканова Това е Марсело Илиев! Креативен, изобретателен, с добър потенциал към изкуството, много добре рисуващ, изключително талантлив и с голям умствен капацитет това е той. Марсело е роден и израснал в ромската махала на град Монтана. Преди заминаването си в Кеймбридж Марсело учеше в 1 ОУ "Св. св. Кирил и Методий" и след това за кратко в ПГСАГ "Проф. арх. Стефан Стефанов". Той е много активна личност в училище винаги имаше много добър успех и винаги беше един от отличниците на класа. Обичаше да участва в олимпиади, концерти, като вземаше участието на водещ, посещаваше и уроци по рисуване. В един от най-елитните Колежи на Кеймбридж той продължава своето обучение, като дизайнер, за да осъществи своята мечта! За неговия успех и стигането до Кеймбридж Марсело ми разказа следните неща в интервюто. Как стигна до успеха в твоя живот? Стигнах до успеха си със знания, труд, желание и главно-мотивация! Какво те мотивира? Това, което ме мотивира бе начинът, по който се развива монотонният живот на хората около мен, т.е. този на нас ромите. Имам предвид високият процент на необразованост, липсата на обща култура и допирът до "света" извън махалата, следвани от безработица, ранните бракове и раждаемост, и куп други проблеми. Като цяло, това ме мотивира да поема по-различен път, да променя начина си на живот, да научавам и преоткривам, както в училище, така и в живота. През какво премина и каква цена плати за успеха, който жънеш сега и хората да видят твоята успяла страна? Най-голямата цена, която платих за успеха, който жъна сега, а именно това да се изучавам и развивам в един от най-престижните Колежи на Кеймбридж е това да съм на хиляди километри от най-близките, родината, съвсем сам, имайки предвид факта, че бях сам на 15 когато се преместих в Англия. Бил ли си обект на дискриминация? От както съм в Англия не съм усещал дискриминация, дори и за секунда! Дискриминация съм усещал единствено в България! Интересен факт е че много ме е наранявала, но преди всичко ме мотивира да докажа точно обратното на тези, които я проявяват. Смятам, че всеки един представител на ромският етнос, трябва да реагира не със зло, а напротив с добро, когато усети дискриминация, било,то в училище, или на работното място и да докажем обратното на това, което мислят за нас! Каква е твоята рецепта за по-добър живот? Рецептата за по-добър живот е проста! Най-важната съставка е образованието и развитието ни като личности. От там следват нови запознанства и приятели. Широкото мислене е втората по-важност съставка. Когато сме толерантни, приемаме и не дискриминираме, тогава комуникацията и разбирателството помежду ни е по-добро. Третата и не на последно място съставка, е това да бъдем целенасочени и да мечтаем, тогава има, за какво да се борим, и така живота става смислен и по-добър! С какво мислиш за напред да допринесеш за себе си и ромски етнос? Най-много се надявам с примера си да вдъхновя много други представители на етноса, така че и те да поемат по пътя на образованието, развитието и заедно да пречупим този образ създаден за нас ромите! Какво е за теб успехът? Думата "успех" си има различно значение в живота на всеки един от нас. Според мен, това да успееш, означава да бъдеш щастлив, да се радваш на нещо, било, то голямо или малко, което си постигнал, което си желал и вече притежаваш, след като си се борил, за да го получиш! Кратко мотивиращо послание за "бъдещите читатели"? Уважаеми читателю, аз вярвам, че един ден думата дискриминация няма да съществува, но преди това всички ние трябва да си зададем въпроса - "Какво съм сторил, че да променя представите за ромския етно?" Ако има отговор, тогава го сподели и вдъхвай желание за промяна в другите. Ако нямаш, търси!
Част от творчеството на Радостина Ти ме погуби и аз теб! Не можем да се видим! Толкова ли сме далеч! Бягаме от това, което ни прави щастливи! Грешим и повтаряме една и съща грешка! Нали, може би аз сгреших, може и ти! Понякога, за да бъдем-честни и прави трябва да излъжем, за да се окажем полезни! Ти и аз никога, няма да сме ние! А ще си останем, само ти и аз! В сърцето ми има място за теб! До което, не бих си позволил, на никой друг да се докосва! Но твоята същност ме направи поет! Защото трябва да споделя за неземната ти красота, която ме омагьоса! Когато се усмихваш в мен сърцето тупти! Когато ме поглеждаш, очите ми започват да блестят! Когато ме целунеш, сякаш само аз и ти съществуваме! Когато ме прегърнеш,чувствам твоето сърце в моето да тупти! Между любовта и приятелството има огромна разлика! Приятелството - ,, доверие"! Любовта - ,,обичане"! Научи ме да гледам, и ще виждам!
Научи ме да обичам, и ще те обичам! Научи ме да не падам, а да ставам! Научих се да летя, но не и да живея! Млада и активна, успешна и позитивна. Тя е на 17-години и за тези, 17-години тя прави много неща, които могат да бъдат-добър и мотивиращ пример за много от нейните връстници. Това е Еви. Живее в село Галиче в близост до град Враца. Еви е активна участничка в дейностите на Младежка Фондация-"Арете" и не само. Постоянно взима участие в добри инициативи, прави много полезни и хубави неща не само за себе си. Относно това, което прави и разказа за себе си ще прочетете по-долу. Живея в село, където всички се познаваме и когато бях малка си мислех, че никой не знае за произхода ми за това няма да казвам, ще си мълча. С времето пораснах и разбрах, че няма смисъл да казвам каквото и да е. Всичко се знае в село. Уча в СУ „Христо Ботев” село Галиче. В училище лично към мен не съм усещала дискриминация. Винаги съм била от добрите ученици в класа. Българчета, ромчета от малки сме си приятели и всички имаме еднакви възможности пред себе си. Дискриминация, обаче има, когато говорят за по-изостаналите ученици и въобще хора. Когато се говори за човека от към етнос, тогава се усеща разделението. Но бих казала, че дискриминацията в село не е толкова фрапираща. Това е една от целите ми - ние да се сплотим, да се приемем, да се развиваме, като личности и да работим за процъфтяване на село Галиче. Смятам, че процъфтяването ще се случи, чрез Сдружение „Роден двор” - неправителствена организация с обществено полезна дейност. Основната цел е иницииране и подпомагне дейности - свързани с опазване на околната среда - обучения, развлекателни дейности, реализиране на местните нужди и инициативи на населението. За почти година от създаването му смятам, че селото ни се събужда. Инициативите получават позитивни отзиви, хората се радват. Това ме прави много щастлива. Бих казала, че съм свръх активна, но това не пречи да се образовам и да се подготвям за матурите. Доброволец съм в Сдружение „Първи Юни”, Младежка Фондация „Арете”, Международната награда на Херцога на Единбург и съм член на Младежи Общински парламент град Бяла Слатина. Участвам в извън класна дейност в училище насочена към природата и екологията. Ходя на народни танци към фолклорен ансамбъл „Галишки фукли”. Вдъхновявам се, когато пътувам, за да се срещна с различни хора борещи се за своя или обща кауза. Последното такова пътуване бе на Регионална среща на здравните медиатори в Пловдив, където се срещнах с невероятни роми - медиатори, които работят в своята общност и правят малки стъпки, но с голямо значение. Промяната е трудна, но не и невъзможна. Щом има един осъзнат, то те ще се увеличават във времето. Присъствах на срещата по повод кампанията Ambassador for a day по инициатива на British Embassy Sofia. В кампанията участват 12 жени-посланички в София, 12 Неправителствени организации, лидери и 12-те финалистки, една от който съм аз. За мен е важно да се развивам и да не спирам, защото неразвиващ се човек е просто съществувщ. Искам да следвам Международни отношения в Софийския университет. Искам да правя големи, важни неща. Важно е образованието, важно е да бъдем осъзнати хора. Най-вече хора! Често чувам как в чужбина е много
по-добре от тук. Обаче това, което се случва е че едни хора тук не спазват закона, но когато заминат някъде тези същите хора спазват закона! Нищо няма да се промени, ако ние сами не предприемем действия. Всичко, от което се оплакваме е последствие от нашите действия осъзнати или не. Мечтайте и вярвайте, както в себе си, така и в мечтите ви. Ако нещо не ви харесва, не чакайте! Действайте и го променете! Живейте пълноценно! Оставете интересни и вдъхновяващи истории, и светло бъдеще за следващите поколения. В момента чета „Моят път към истината“ на Махатма Ганди, който казва следното: - „Бъди промяната, която искаш да видиш в света.“. Обещах си да правя онова, което обичам, и да обичам онова, което правя. Няма нищо лесно, но ако се потрудиш и отделяш по малко време всеки ден за мечтата си, то тя ще се сбъдне, защото няма нищо невъзможно. Красива, млада ромка - със скромен и борбен характер е Цеци. Родом от град Свиленград, израснала и учи там. Нейната детска мечта е да бъде лекар. В началото си беше просто - "детската мечта", защото на Цеци и било трудно да я осъществи. А за да я осъществи трябваше да посещава допълнителни уроци по биология и химия, които не можеше да си позволи. Но един ден тя разбира за радостната вест, че може да започне своята подготовка за лекар и изпитите за мечтаната професия. Тя започва усилено да работи по нея, като започна да пътува извън учебно време, през почивните дни на допълнителни уроци по биология и химия. А това е нейната история разказана лично от нея. Тя е наистина невероятна и се надявам да насърчи четящите това. Да не спират да преследват мечтите си! Казвам се Цеца Ангелова Владимирова от град Свиленград съм и съм на 18 години. Възпитаничка съм на Свиленградското средно училище „Д-р Петър Берон”. Тъй като родителите ми са разведени, а дядо ми е починал, аз още от малка живея само с баба ми. Любимият ми предмет в училище е биологията. Още от малка съм много ученолюбива и моята мечта е да стана лекар. До преди време мислех, че това е просто една мечта. През 2015 година се запознах с г-жа Зина Тенекеджиева, която е регионален координатор на Хасковска област. Тя силно ме мотивира да започна да следвам тази моя мечта. По същото време моята учителка по биология виждаше голям потенциал в мен и ме насърчаваше, че от мен ще стане много добър лекар. И така аз повярвах, че тази моя мечта с труд и усилия ще се превърне в реалност. Нямах финансова възможност да си плащам за допълнителни уроци по биология и химия , но за мое щастие през март-април 2018 година научих от г-жа Зина Тенекеджиева, че има подготвителни курсове по биология и химия за момичета и момчета от ромската общност и то напълно безплатно. Много се зарадвах, че ми се предоставя възможност, чрез която да сбъдна мечтата си. Изпратих докумнети и бях приета в курса. През лятото два пъти по 15 дни бях в София, където се провеждат уроците, а през учебно време пътувам през уикендите. С много труд и усилия аз съм на път за сбъдна моята мечта. След като стана лекар, аз смятам, че ще успея да докажа първо на себе си, че мога и най-вече ще бъда пример за хората от моята общност. Ние ромите сме много подценявани. За всяка кражба, всяко убийство, насилие и всички лоши неща, които се случват в България, биват обвинявани хората от ромската общност. Покрай всичките лоши неща сякаш успешните роми остават незабелязани. Или пък, ако се виждат първите думи, които се казват са: „Тя или той е изключение”. Много пъти в училище на мен също са ми казвали, че съм изключение, но аз винаги казвам, че НЕ СЪМ! Аз също съм една от хората на ромската общност! Много от хората на ромската общност поради дискриминацията крият факта, че са роми, защото ги е страх да не бъдат отхвърлени. Аз никога не съм криела, че съм ромка, но и не съм била дискриминирана,заради това. Моите учители и съученици ме приемат такава, каквато съм, но не защото съм изключение, а защото всеки един от тях знае, че това, че съм от ромски произход не ме прави по-малко интелигентна, по-малко можеща, по-малко човек! Насърчавам всички да докажат на себе си, на хората около тях, на хората от нашата общност и на другите общности, че ние ромите също можем! Това, че някои от нас са с по-тъмен цвят на кожата, не ни прави по-малко можещи и ние сме тези, които трябва да покажем на хората, че етноса на човек не определя неговите възможности! Ние сме тези, които трябва да докажем, че няма Българи и Роми, а просто има добри и лоши хора!
|
Това е блогът на различните. В него аз ще ви представя-развиващи се ромски деца, които вървят по пътя към успеха. За съжаление има такива успя ли, грамотни ромски деца, които крият факта, че са такива поради страха да не бъдат дискриминирани от свои съученици. Много рядко виждаме някоя българска медия да пише за развиващи се, образовани роми, а има и такива. В този блог точно това е моята цел да покажа, че съществуват и има такива деца. Деца, които мечтаят, плащат цена за своя успех и се лишават от едно, за да постигнат друго. Горда съм да пиша и покажа, че има много процъфтяващи и развиващи се хора от ромски произход и ние не сме само онези тъмно кожи хора, лишени от морални и културни ценности, които най-често не плащат месечните си задължения. Това е образа на един "циганин" създаден от медията. Но аз ще разчупя този образ!
Личности
All
|