Млад лекар от ромски произход, направи първите си стъпки в професията в Монтана
15 души от монтанския квартал „Кошарник“ и съседното село Габровница бяха прегледани през последните два дни на януари по Програма ЗОВ. Прегледите извърши току-що дипломиралият се медик от ромски произход д-р Костадин Костадинов. Младият лекар бе посрещнат радушно в домовете на хронично болните хора, които посети заедно със здравните медиатори. В двете локации по проекта „Комплексен подход за ромско включване в община Монтана“ д-р Костадинов направи консултации и прегледи по програмата за майчино и детско здравеопазване. Младият лекар заостри вниманието на майките за навременното изпълнение на имунопрофилактиката. Д-р Костадинов даде съвети на хората как да водят здравословен начин на живот и убедително аргументира важността на профилактиката за превенция на заболяванията. Той докосна емоциите на пациентите си с посланието, че профилактиката е отговорност не само към самите нас, но и към хората, които обичаме и които разчитат на нашите грижи. „Много бързо се сработихме с д-р Константинов като екип. Придружавахме, за да го представим на хората, които посетихме по домовете, защото той е от Якоруда и е непознат за тях. Той много бързо ги спечели. Не само за това, че е мил, внимателен и компетентен, но и понеже е от ромски произход, той бе приет с доверие, а също и с възхищение и с гордост,“ каза Петър Цветанов – председател на Националната мрежа на здравните медиатори, която е партньор по проекта на Община Монтана. Благодарение на медиаторите д-р Константинов се срещна младежи от кв. „Кошарник“. Той разказа за себе си, за обучението в Медицинския университет в София, за постоянството и упоритостта, с която е преследвал целта си да стане лекар. Той сподели, че е срещнал много хора, които са го подкрепяли и насърчавали. Общителен, откровен и добронамерен, начинаещият медик успя да спечели симпатиите на ромските младежи и в неформалната дискусия те споделиха какви са техните дарби и мечти. Личният пример на младия лекар им вдъхна кураж, че успехът е възможен, а препятствията по пътя към него са преодолими, стига да се положат усилия и да се прояви воля. Един път в интернет мрежата попада статия: Ром уби четирима човека. Какво и вие ли си помислих те, че става въпрос за "човека ром". НЕ тук не ставаше въпрос за "човека ром", а за питието, но доста хора не си направиха труда да прочетат статията не само заглавието, и след което последваха доста обидни и не прилични коментари към "човека ром", а хората, които коментираха не знаеха, и за какво се пишеше и че ставаше въпрос за питието "ром". Разговор с Атанаска Темелкова, директорка на ОУ "Никола Вапцаров" в Асеновград:
"Ако даряваш любов на едно дете, независимо от каква раса и националност е, то ти отвръща със същото и израства с мисълта, че не е отхвърлено и незабелязано" - Разкажете за една добра практика (кауза, инициатива, реализирана идея), извършена от началото на учебната година досега - и съответно какви резултати бяха постигнати от нея? - В ОУ "Никола Вапцаров" в Асеновград ежегодно се реализират много добри инициативи. Една от каузите, с която се гордеем, е че успяхме да убедим родителите от ромската общност, че училището е дом, в който цари не само образователно-възпитателен процес. Но и той е и място на спокойствие, сигурност и толерантност, от страна на учителите и останалия училищен персонал. А как ги убедихме - това успяхме да постигнем чрез постоянни посещения в ромската махала на Асеновград. Провеждаме също родитело-учителски срещи и индивидуални разговори с родители. - По какъв начин успявате да мотивирате учениците да посещават учебните занятия? - Чрез много дейности, които училището осъществява и ще реализира през 2019 г. Такива, например, са извънкласните дейности, като спорт, гимнастика, готварство. Проект с такава цел е и "Грижа за всяко дете". Идеята касае изоставащите в училище ученици. Чрез този проект те ще набавят своите дефицити, като основната цел тук е да усвоят българския език. Самият проект обхваща близо 140 ученици от I до VII клас. Очаква се проектът да стартира още през този месец, като финансирането се осигурява от Министерството на образованието и науката. - Посочете метода на работа с ромските деца и дали начинът на преподаване е по-специфичен от обичайните методики? - Методът на работа с децата от ромски произход е по-различен и по-специфичен, защото те не познават добре българския език. Методите, които е необходимо да се ползват още в началния етап от образованието, представляват предимно обучение чрез нагледни материали, игри, мултимедия. Чрез иновативните методи на преподаване за всеки един отделен клас учениците възприемат материала по-лесно. - Кое е най-важното в учебния процес, чрез което може да се постигне интегрирането на ромските деца в обществото, и по какъв начин ОУ "Никола Вапцаров" прави това? - Интегрирането на ромите е проблем на цялото общество. То може да се случи единствено, ако всички институции осъзнаем важността на проблема. Ние се опитваме да се справим чрез възпитание и обучение. Чрез предоставяне на по-добри условия в училище и внимание и любов от целия колектив. И смятам, че когато човек дарява любов на децата, резултатът е, че нещата се получават. - Какви мерки сте предприели за намаляване на агресията и напрежението между учениците в самото училище и между тях и децата от други учебни заведения? - В "Час на класа" провеждаме разговори и беседи, касаещи агресията, която изначално води до влошаване на психоклимата в училище. В един от класовете, например, вместо просто да си играят и евентуално да проявяват агресия, в междучасието приложихме метода "да се смеят и да пеят". Успехът беше поразяващ. Занапред ще прилагаме и в други класове този метод. - От какво най-много имат нужда ромите в образователната сфера, за да постигат добри резултати? - От иновативни методи на преподаване. - Какви са най-честите проблеми, с които се сблъскват преподавателите в училище по време на учебния процес, и по какъв начин се разрешават те в ОУ "Никола Вапцаров"? - Основните проблеми в такъв тип училища, в които учениците са предимно от ромски произход, са няколко. Един от тях е езиковата бариера, която се наблюдава още при най-малките деца. Скорошно проучване сочи, че 46,4% от учениците ни говорят български език по-скоро добре, 33,9% говорят езика по-скоро зле, а 3,6% въобще не могат да говорят на български език. Друг проблем е нередовната посещаемост на учениците в училище. Причините за възникването им често са социално-битови, заминаване в чужбина и неосъзнаване необходимостта от образование. Редактор: Теодора Димитрова |
Истории, които могат да променят света!
АрхивКатегории
All
|