Млад лекар от ромски произход, направи първите си стъпки в професията в Монтана
15 души от монтанския квартал „Кошарник“ и съседното село Габровница бяха прегледани през последните два дни на януари по Програма ЗОВ. Прегледите извърши току-що дипломиралият се медик от ромски произход д-р Костадин Костадинов. Младият лекар бе посрещнат радушно в домовете на хронично болните хора, които посети заедно със здравните медиатори. В двете локации по проекта „Комплексен подход за ромско включване в община Монтана“ д-р Костадинов направи консултации и прегледи по програмата за майчино и детско здравеопазване. Младият лекар заостри вниманието на майките за навременното изпълнение на имунопрофилактиката. Д-р Костадинов даде съвети на хората как да водят здравословен начин на живот и убедително аргументира важността на профилактиката за превенция на заболяванията. Той докосна емоциите на пациентите си с посланието, че профилактиката е отговорност не само към самите нас, но и към хората, които обичаме и които разчитат на нашите грижи. „Много бързо се сработихме с д-р Константинов като екип. Придружавахме, за да го представим на хората, които посетихме по домовете, защото той е от Якоруда и е непознат за тях. Той много бързо ги спечели. Не само за това, че е мил, внимателен и компетентен, но и понеже е от ромски произход, той бе приет с доверие, а също и с възхищение и с гордост,“ каза Петър Цветанов – председател на Националната мрежа на здравните медиатори, която е партньор по проекта на Община Монтана. Благодарение на медиаторите д-р Константинов се срещна младежи от кв. „Кошарник“. Той разказа за себе си, за обучението в Медицинския университет в София, за постоянството и упоритостта, с която е преследвал целта си да стане лекар. Той сподели, че е срещнал много хора, които са го подкрепяли и насърчавали. Общителен, откровен и добронамерен, начинаещият медик успя да спечели симпатиите на ромските младежи и в неформалната дискусия те споделиха какви са техните дарби и мечти. Личният пример на младия лекар им вдъхна кураж, че успехът е възможен, а препятствията по пътя към него са преодолими, стига да се положат усилия и да се прояви воля. Пример за единство между роми и българи, и за това как си помагат, мога да покажа в днешната статия, която имам благодарение на децата от "Клуб-медии" гр. Монтана. Нели Василева постоянно ми предоставя тяхна информация, която те изготвят и мога да публикувам в моя сайт. Те също работят по въпроса с толерантността и езика на омразата. В тази статия, ще ви предоставя информация за толерантността, за която децата от "Клуб-медии" ми помогнаха и подготвиха. На проф. Албена Танева, има върху какво да се замислим нормалните почтени хора.
"Едно счупено стъкло отеква пореден ден в пространството на нашето публично внимание. Първо се появи в социалните мрежи. След това последваха репортажи в официалните медии. Счупен е прозорец на храм. Счупен е демонстративно. През деня. В специален ден за евреите – техният шабат и то по време на молитва. Счупен е от млад мъж, който съвсем необезпокояван хвърля камъни по прозорците на синагогата. Записът от камерите за наблюдение, който също така бе показан по телевизиите разкрива напълно отчетливо ситуацията, поведението, действията. Както на нападателя, така и на околните. Той, нападателят, осъществява нападението си. Те, околните, го подминават с безразличие. Според известната мъдрост, за да се случат в дадено общество лоши сценарии, не е важно лошите да правят нещо. Достатъчно е добрите нищо да не правят. Достатъчно е да отвърнем глава от уродливите надписи, все по-нагло крещящи от фасадите на нашите градове и села. Достатъчно е да подминем провокациите, когато с повод и без повод анонимни шестват необезпокоявани в публичността на нашите градове. Те предизвикват, ние търпим. Свикваме с лошото малко по малко. А нима няма как тези знаци да изчезват веднага след появата си? Ако има воля това да спре, ще се намери и начин това да се случи. Изкушавам се да припомня, че не много отдавна, само преди 80 години, в условията на чудовищните мащаби на антисемитизма в Европа, чийто флагман е националсоциалистическа Германия, в София излиза една книжка с интервюта на 60 видни личности от България, споделили своето мнение относно расизма и антисемитизма. Въпросите са им зададени от журналиста Буко Пити. Следваща публикация ще започна с такъв цитат. Днешните наши кумири, големите имена на българи, с които се гордеем, не са били антисемити. Не са били тесногръди хора. Завещали са посока, към която си заслужава да се придържаме, за да запазим себе си. Може би много сънародници днес биха могли преди да татуират ликовете им по телата си (може би вместо), по-добре да запечатат в умовете си техни думи и мечти, които са сътворили уважаваната днес България. България на достойни и почтени хора. България, която е била място за всички. И тогава, когато вирусите на предразсъдъците и омразата са били инфилтрирани с решенията на тогавашните ни първи мъже, моралът на мнозина е издържал изпитанията на времето. След тази обширна интродукция напомням, че всеки ден можем да публикуваме по един важен цитат, който заслужава да бъде прочитан. Нека бъдат четени отново и отново в тези люшкащи се времена. Нека нездравите помисли довели по незнайни причини един млад мъж пред стените на храм не за да го почете, не за да отдаде уважение на хората, за които този храм е мястото да излеят душите си, а за да го предизвика и унижи, бъдат посрамени от думите на големите личности на тази страна. Нека прочетат поне едно изречение на тези хора, които в епоха на по-големи изпитания бяха на висотата на морала и застанаха със своите имена зад своите думи. Всеки ден по един цитат. Думи срещу камък. Думите винаги са били по-силни. Думите на съзидание са по-силни от „мъжествения“ акт на хвърления камък. Дано звукът от това счупено стъкло отекне в мислите ни, за да се огледаме. Да погледнем отраженията си в парчетата на това счупено стъкло и да проумеем, че всеки път, когато сме подминали знак или дума на обида е било началото на разпадналия се образ на всеки от нас поотделно и на всички ни като общество, което може да изпитва гордост. Защото не стига гордостта да е в миналото. Тя трябва да има своите причини и в настоящето. Каквото и да е то, ние всички сме на ход, за да оправим този разпаднал се образ в приветливо лице на нормални почтени хора, които се гордеят с нещо повече от големината на жилищата си, кубиците на автомобилите си и блясъка на моментното си охолство. Нека звукът от счупеното стъкло е звук за опомняне. Има от какво." |
Истории, които могат да променят света!
АрхивКатегории
All
|